Кой чука на вратата (1969) - Драма Филми 90 минути. I Call First, ¿Quién llama a mi puerta?, Quem Bate a Minha Porta?, J.R., Bring on the Dancing Girls. Първото дело на Скорсезе, започнало снимки още през 65-та като студентски филм, разказващ за Джей Ар (Харви Кайтел) и безделните му приятели, озаглавен "Bring on the Dancing Girls". По-късно, към филма е добавена романтична фабула с красивата Зина Бетюн и името е сменено на "I Call First". В този си вид, лентата на Скорсезе прави своята зашеметяваща премиера на фестивала в Чикаго през 1967, а за да получи по-широко разпространение като sexploitation филм, твореца от сицилиански произход трябва да заснеме въображаема секс сцена, която реално няма връзка с филма, но за сметка на това заковава вниманието на зрителя с брилянтен монтаж и експресивност. Името отново е сменено - "Who's That Knocking at My Door", но не за последно... italian american, catholic guilt
Кой чука на вратата (1969)
I Call First, ¿Quién llama a mi puerta?, Quem Bate a Minha Porta?, J.R., Bring on the Dancing Girls-
Освободен: Mar 14, 1969
Времетраене: 90 минути
: 4.839/10 от 192 потребители
Crew: Betzi Manoogian (Additional Dialogue), Мартин Скорсезе (Screenplay), Thelma Schoonmaker (Editor), Barbara Battle (Production Manager), Victor Magnotta (Set Designer), Neal Walder (Still Photographer)
Първото дело на Скорсезе, започнало снимки още през 65-та като студентски филм, разказващ за Джей Ар (Харви Кайтел) и безделните му приятели, озаглавен "Bring on the Dancing Girls". По-късно, към филма е добавена романтична фабула с красивата Зина Бетюн и името е сменено на "I Call First". В този си вид, лентата на Скорсезе прави своята зашеметяваща премиера на фестивала в Чикаго през 1967, а за да получи по-широко разпространение като sexploitation филм, твореца от сицилиански произход трябва да заснеме въображаема секс сцена, която реално няма връзка с филма, но за сметка на това заковава вниманието на зрителя с брилянтен монтаж и експресивност. Името отново е сменено - "Who's That Knocking at My Door", но не за последно...